Пожарът в Пирин: локализация, героизъм и значението за региона
Сутрешно кафе и новини за Пирин
Вчера сутринта, докато си правех кафето и се чудех дали да си купя хляб или да си пека филийки от стария (който вече е твърд като характер на благоевградска баба), телефонът ми изписка с новина: Пожарът в Пирин е локализиран.
Е, поне не е като миналата година, когато единственото локализирано нещо беше дупката в бюджета ми след морето.
Но този път – наистина добра новина!

Пожарът в Пирин е локализиран
Три седмици борба с огъня
Да го кажем като за масата в кварталната кръчма: три седмици Пирин горя, а ние – кой с поглед към планината, кой с нос, пълен с дим, кой с притеснение за родата в селата – чакахме да чуем нещо различно от огънят се разраства.
И ето, днес вече можем да си поемем въздух (буквално и преносно), защото пожарът е локализиран. Това значи, че пламъците са спрени в определен периметър, не се разпространяват към нови територии и, слава Богу, Пирин няма да стане пустиня като след избори – много шум, малко резултат.
Какво означава „локализиран“?
Сега, ако някой си мисли, че локализиран значи всичко е наред, да палим скарата, да не бърза. Огънят още тлее на места, има две огнища, които продължават да създават работа на пожарникари, горски, военни и доброволци.
Представете си ги – над 150 души, които вече 21 дни се борят с огнената стихия. Това не е като да чакаш ред на касата в супера – тук няма кой да ти даде само да си взема едно нещо. Тук всеки ден е битка, а умората се трупа като прах по первазите в общината.
Героите на Пирин
И докато ние се оплакваме, че климатикът не смогва на жегата, тези хора стават в 5:30 сутринта, катерят се по баирите с тежки раници, а вечер се прибират, когато повечето от нас вече са на втората бира.
Ако някой ви каже, че героите са само по филмите – пратете го да види какво значи да гасиш пожар в Пирин. Там няма дубъл, няма монтаж, няма „айде, пак“. Има само пот, дим и надежда.
Защо Пирин е важен за всички
Защо това ни засяга? Ами, освен че Пирин е гордостта на Югозапада и половината ни туристически брошури са с негови снимки, тази планина е и нашият естествен климатик, водоизточник и убежище от градския шум.

Пожарът в Пирин е локализиран
Ако я изпепелим, после ще се чудим защо в Благоевград лятото е като в Сахара, а зимата – като в хладилник без врата. Да не говорим, че всяко дърво, което изгоря, е още един пирон в ковчега на чистия въздух, който и без това вече е на изчезване, като безплатните чадъри на плажа.
Пожарите и политиката
Ако питате мен, Благой Топалов, това с пожарите е като с политиката – всеки се кълне, че ще оправи нещата, ама накрая пак опираме до доброволците и хората на терен.
И пак те са тези, които спасяват положението, докато някой в София се чуди дали да отпусне още един хеликоптер или да напише нова стратегия за „устойчиво управление на горите“. Абе, стратегията е хубаво нещо, ама с нея не се гаси огън, както с обещания не се пълни хладилник.
Човешката страна на бедствието
Човешката страна на тази история е най-важната. Защото зад всяка новина за пожар стоят хора – не само тези, които гасят, а и онези, които живеят в селата край планината, които броят всяка искра и се молят вятърът да не обърне посоката.
- Стоян от Илинденци, примерно, сигурно вече знае всеки склон по име
- Баба Пена от Плоски – всяка молитва за дъжд
И ако някой ден се чудите защо хората тук са корави и не се плашат лесно – ето ви отговора: когато 21 дни гледаш как огънят пълзи към дома ти, после не те стряска нито инфлация, нито новините за еврозоната.
Поуките и отговорността
В крайна сметка, днес можем да си отдъхнем. Пирин е ранен, но не е победен. Ще трябват години, за да се възстанови напълно, но важното е, че битката не е загубена.
А ние, дето обичаме да се разхождаме по Бачиново или да се хвалим с планината пред гостите, трябва да помним, че природата не е даденост, а отговорност. И че, ако искаме да има къде да избягаме от жегата и политиката, трябва да пазим това, което имаме.

Пожарът в Пирин е локализиран
Как да пазим Пирин
Така че, следващия път, когато видите някой да хвърля фас в тревата или да пали огън само за малко, не се правете на разсеяни. Пирин не се пази сам, а с общи усилия – като добрата ракия или хубавата новина.
Финални думи и призив
А сега, ако някой ви попита какво става с пожара – кажете му: „Локализиран е, ама още не е време за пикник. И да знаеш, Благой каза, че ако пак се разпали, ще праща всички на доброволно дежурство – с лопата, мотика и чувство за хумор.“
Айде, живи и здрави – и нека Пирин да ни е на сърце, не само на снимка!





