Какво е истинско българско лято
Ако някога сте се чудили какво е истинско българско лято, ще ви кажа – не е на плажа в Лозенец, а на масата в Крупник, когато кукерите от квартал „Шикеро“ решат да съберат приятели.
Днес, докато се опитвах да си купя домати от пазара, една баба ме попита: „Момче, ти ще ходиш ли на ку…?“ – и преди да довърши, вече знаех, че става дума за кукерския банкет. Защото в Крупник, когато кажеш „ку…“, всички знаят, че не става дума за нищо друго, освен за курбана на кукерите. Ама такава енергия, че и най-големият скептик ще се хване на хорото, дори да е дошъл само за салатата.
Празникът на кукерите от „Шикеро“
Та, какво се случи? Кукерите от „Шикеро“ – онези момчета и момичета, които през зимата гонят злото с хлопки и маски, а през лятото гонят жегата с курбан и музика – събраха цялата махала, приятели от съседните села, кметове, депутати и кой ли още не, на една маса.
Кукерите от кв. Шикеро в Крупник събраха приятели на своя ку…
Не беше просто банкет, а истински празник на живота, от онези, дето ги помниш цяла година и разказваш на внуците, докато им връзваш мартеници.
Подготовката зад празника
Подготовката? Ами, ако си мислите, че е лесно – пробвайте да организирате няколко казана курбан, да наредите маси, да поканите половината община и да накарате всички да се усмихват. Кукерите го могат.
Емил Филатов и компания се бяха погрижили за всичко – от най-малката лъжица до най-голямата песен. Курбанът къкреше, масите се огъваха от ядене, а музиката беше такава, че и най-умореният чиновник от общината се хвана на хорото.
И не, не беше само за снимка във фейсбук – хората танцуваха, пяха, смяха се и си припомняха, че традицията не е нещо прашасало, а нещо, което тупти в сърцето на всяка махала.
Значението на традицията
Сега, някой ще каже: „Е, голяма работа, още един банкет.“ Ама не е така. В свят, в който всеки гледа в телефона си и забравя да поздрави съседа, такива събития са като витамин С за душата.
Кукерите не просто гонят злото – те събират хората, напомнят ни, че сме общност, че можем да се радваме заедно, да си помагаме и да се смеем, дори когато навън е 35 градуса и мухите са по-нахални от политиците преди избори.
Кукерството като семейна реликва
А и да ви кажа честно, в Крупник традицията не е просто дума за пред телевизора. Там кукерството е като семейна реликва – предава се от баща на син, от майка на дъщеря, и всеки знае, че ако не се включиш, все едно си пропуснал рождения си ден.
Кукерите от кв. Шикеро в Крупник събраха приятели на своя ку…
Децата гледат с широко отворени очи, бабите разказват истории, а младежите – те са най-гръмогласните, защото знаят, че без тях няма кой да продължи хорото.
Защо да пазим тези моменти
И тук идва въпросът – защо да ни пука? Защото, приятели, ако не пазим тези малки, но важни моменти, ще се превърнем в статистика – хора, които живеят един до друг, но не се познават.
А кукерите от „Шикеро“ ни напомнят, че сме повече от това. Че можем да се съберем, да се посмеем, да си кажем „Наздраве!“ и да си тръгнем с усмивка, която държи до следващия празник.
Силата на спомените
Аз лично, като гледам как хората се радват, как децата тичат между масите, а старите кукери разказват истории за „едно време“, се сещам за думите на дядо ми:
Човек е толкова жив, колкото са живи спомените му.
Дядо ми
А в Крупник спомените се правят на маса, с песен и с много сърце.
Традицията – жива и споделена
И накрая, ако някой ви каже, че традициите са отживелица, заведете го на кукерския банкет в „Шикеро“. Гарантирам – ще си тръгне с пълна чиния, пълно сърце и… може би с нова приятелка от съседната маса.
Кукерите от кв. Шикеро в Крупник събраха приятели на своя ку…
Защото в Крупник, както и в живота, най-важното е да има с кого да споделиш радостта. А ако остане малко курбан за вкъщи – още по-добре.
Наздраве и послание към читателите
Наздраве, приятели! И не забравяйте – традицията не е нещо, което се пази в шкафа. Тя е като хубавата ракия – трябва да се споделя, за да топли.
