Училищен прием и демографски тенденции в Благоевград
Сутрешни размисли и новини
Сутринта, докато си правех кафето и се чудех дали да си купя хляб или да заложа на диета гледай, но не пипай, телефонът ми изписка с новина: Четири училища в Благоевград искат завишаване на приема. Първата ми мисъл беше – ей, да не би да са открили нова мода и сега ще се борим за място в класната стая, както баба ми се бореше за олио през 90-те? После се сетих, че тук не става дума за олио, а за нещо по-ценно – децата ни.
Какво се случва в училищата?
В Благоевград, където обикновено новините са или за ремонт на улица, или за това кой е паркирал на тротоара, изведнъж училищата се оказаха с повече мераклии за първи клас, отколкото са им местата. Представете си – 734 първокласници чакат да чуят първия звънец, а паралелките са разчетени за по 22 деца. Ама като в онзи виц: Класът е пълен, ама още двама искат да влязат. И сега директорите на четири училища се чудят как да разтегнат класните стаи, та да поберат всички – като ластик на стари гащи.
Причини за увеличения прием
Причината? Ами, оказва се, че не само местните деца се борят за място. Има и такива, които се връщат от чужбина, и други, които идват от съседни градчета – Симитли, Кочериново, даже и от Петрич. Явно Благоевград вече не е само спирка за автобусите, а и желана дестинация за първолаци. И тук идва моментът, в който родителите започват да се чудят – ще има ли място за моето дете, или ще трябва да го запиша на резервната скамейка?
Прираст на ученици! Четири училища в Благоевград искат завишаване на приема
Електронна система и родителски стратегии
Системата за прием тази година е електронна – уж всичко е по-лесно, ама като гледам, пак има родители, които сменят адреси, за да съберат повече точки. Българинът и на Луната да го пуснеш, пак ще намери начин да мине „по тънката лайсна“. Но, честно казано, това с адресите е като игра на тука има, тука нема – кой къде живее, кой къде иска да учи, а накрая пак някой ще се ядоса, че не е влязъл в желаното училище.
Защо това е важно за града?
Сега, защо това да ни интересува? Защото, приятелю, ако днес има повече първокласници, утре ще има повече ученици, а вдругиден – повече хора, които ще останат тук, ще работят, ще създават семейства. Това не е просто статистика, а пулсът на града. Когато училищата се пълнят, значи градът диша, има надежда, че няма да останем само с празни пейки по площадите и с баби, които броят гълъбите.
Предизвикателства пред училищата
От друга страна, нека не се лъжем – повече деца значи и повече предизвикателства. Учителите ще трябва да се справят с по-големи класове, а директорите – с главоболията по организацията. Има и 17 деца, които са записани без да са минали през подготвителна група – ето ти още една задача за учителите: да ги научат не само на букви, а и на това как се стои на чин без да се катериш по пердето.
Позитивната страна на прираста
Аз лично се радвам на този прираст. По-добре да се чудим как да поберем повече деца в клас, отколкото да гледаме празни училища, превърнати в складове за картофи. А и, честно казано, ако има нещо, което може да съживи Благоевград, това са детските гласове по коридорите. По-добре да слушам първолаци, които се карат за молив, отколкото поредния спор за паркомясто пред блока.
Животът като училищен звънец
В крайна сметка, животът е като училищен звънец – понякога те стряска, понякога те радва, но винаги ти напомня, че нещо започва. А ако някой се чуди дали това е добра новина – нека си спомни какво беше, когато класовете се пълнеха само с ехо. Сега поне има за кого да се бием за място на родителската среща.
Пожелания към учителите и първолаците
Така че, ако видите директор с леко разрошена коса и списък в ръка, не го питайте Как е?. Просто му пожелайте успех – и му дайте кафе. Ще му трябва.
А на всички първолаци – добре дошли в голямата игра! И помнете: в Благоевград място винаги ще се намери – ако не в класната стая, то поне на опашката за банички.
