Всяка изборна кампания в България се превръща във въпрос за бъдещето на страната, но през 2026 г. залогът е особено висок. България е сред държавите с най-бързо намаляващо население в света, а младите семейства и майките са сред най-уязвимите в условията на нарастваща икономическа несигурност.
Докато повечето домакинства могат да намалят разходите си при криза – като се откажат от ресторанти, пътувания или преминат към по-евтини продукти – семействата с малки деца нямат този лукс. Памперсите, мокрите кърпи и специализираната бебешка козметика са неизбежни разходи, които не могат да бъдат отложени или заменени без риск за здравето на детето. Това прави младите родители особено уязвими при спад на покупателната способност.
Политическите обещания за 2026 г.
На този фон основните политически сили предлагат различни подходи. Коалицията Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) е единствената сред водещите партии, която представя конкретни мерки за подкрепа на майките и малките деца. Сред предложенията са:
- удвояване на данъчните облекчения за работещи родители (от 300 на 600 евро годишно на дете)
- безплатни пренатални и инвитро грижи
- достъп до ясла и детска градина за всяко дете
- 100% майчински при по-ранно връщане на работа
- двойни майчински за родители на близнаци
- безплатни летни занимални в училищата
Част от тези политики вече бяха реализирани по време на краткото управление на ПП-ДБ, включително увеличаване на данъчните облекчения и финансиране на безплатни инвитро процедури и лекарства за деца до 7 години.
ГЕРБ фокусира усилията си върху инфраструктура, саниране и инвестиции в отбрана, но в официалните им програми липсват конкретни мерки за подкрепа на младите семейства. За домакинства, които не могат да намалят разходите за бебешки продукти, подобни приоритети не предоставят директна помощ.
Прогресивна България на Румен Радев акцентира върху образованието, но без конкретни предложения или яснота по отношение на социалните политики за семейства с малки деца.
Реалната цена на отглеждането на дете
Още при изписването на бебето от болницата, семействата са изправени пред еднократни разходи между 1500 и 3000 евро за количка, столче за кола, люлка и основен комплект дрехи. Инфлацията е увеличила цените с 15–25% спрямо преди две години.
Месечните разходи също са значителни – само за памперси се изразходват между 50 и 100 евро, а с добавянето на други консумативи сумата достига 150–250 евро месечно. Тези разходи не намаляват при икономическа криза, а растат с инфлацията, докато доходите на родителите не се увеличават със същото темпо.
Детските дрехи и обувки се сменят често заради растежа на детето, а качествените обувки струват между 20 и 40 евро на чифт, като компромисът с по-евтини варианти крие здравословни рискове. Играчките и специализираните уреди като столчета за хранене и помпи за кърма също са необходими разходи. Социални ритуали като кръщенето могат да струват между 750 и 2000 евро.
Общите месечни разходи за едно малко дете възлизат на 400–700 евро, а при две деца сумата се удвоява, без това да се отрази на доходите.
Демографска криза и липса на решения
Въпросът как да имаме второ дете при високи разходи и ниски доходи? остава без отговор за много български семейства. Те не могат да спестят от основни нужди като памперси, обувки или медицински грижи. Затова именно младите семейства са най-засегнати от икономическите трудности, а политическите решения по тази тема са от ключово значение за бъдещето на страната.
Въпреки демографската криза, водещи партии като ГЕРБ и Прогресивна България не предлагат конкретни политики за подкрепа на младите семейства, докато единствено ПП-ДБ поставя този въпрос в центъра на програмата си.
