Наскоро оповестени данни показват, че болници в България са закупували едно и също лекарство на цени, които се различават с до 100 000 лева за единица. Този факт отново насочва вниманието към дългогодишните предизвикателства, свързани с обществените поръчки и контрола върху разходите в здравния сектор.
Справка с информацията разкрива, че някои държавни и общински лечебни заведения са плащали значително по-високи суми за идентични медикаменти в сравнение с други, въпреки че финансирането идва от Националната здравноосигурителна каса.
Този случай е поредното доказателство за установен модел, при който процедурите по обществени поръчки често са формулирани така, че да облагодетелстват определени доставчици. Често условията на търговете са съобразени с конкретна марка или дистрибутор, което ограничава конкуренцията и води до изкуствено завишени цени.
Проблемът се задълбочава и от факта, че частните болници, които не са задължени да провеждат обществени поръчки, могат да сключват директни договори с доставчици, докато разходите се покриват от държавата.
Последни проучвания сочат, че повече от една трета от българските фирми смятат корупцията за основна пречка пред честната конкуренция при обществените поръчки. Само малка част от анкетираните вярват в независимостта на надзорните органи в тази сфера.
Въпреки опитите на реформаторски партии да въведат по-строги правила и прозрачност при търговете за всички болници, тези предложения срещат сериозна съпротива и все още не са реализирани.
