Върховният касационен съд (ВКС) предстои да се произнесе по въпроса за легитимността на Борислав Сарафов като временно изпълняващ длъжността главен прокурор. Това следва след решението на Конституционния съд (КС), който потвърди, че законът ограничава временното заемане на висши съдебни постове до шест месеца.
КС отхвърли искането на Апелативен съд – Варна и подчерта, че не е допустимо безсрочно удължаване на мандата на временно изпълняващите длъжности, включително за главен прокурор, председател на ВКС и председател на Върховния административен съд (ВАС). Това решение има пряко отражение върху статута на Сарафов, който вече е надвишил шестмесечния срок като изпълняващ функциите главен прокурор.
ВКС сега трябва да уеднакви съдебната практика и да даде яснота относно валидността на актовете, подписани от Сарафов след изтичането на временния му мандат. От Министерството на правосъдието коментират, че е малко вероятно да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу Сарафов от страна на Висшия съдебен съвет (ВСС), но се очакват съдебни дела, свързани с искания за отстраняването му и за легитимността на неговите действия.
Казусът отново поставя на дневен ред въпроса за липсата на независим контрол върху „тримата големи“ в съдебната система и за влиянието на политическите блокади върху назначенията. Исторически, временните назначения в съдебната власт често водят до правни и политически напрежения, особено когато ВСС функционира с изтекъл мандат или в непълен състав.
Международни организации като Венецианската комисия нееднократно са отправяли критики към България за недостатъчни механизми за отчетност и контрол върху висшите магистрати. Очаква се решението на ВКС да създаде ясен прецедент за бъдещи временни назначения и да окаже влияние върху текущите дела, водени от Сарафов след изтичането на неговия временен мандат.
