Войната в Иран ще има пряко отражение върху разходите за храна на българските домакинства, предупреди Асен Василев, бивш финансов министър и съпредседател на „Продължаваме промяната“, по време на среща с представители на КНСБ.
Той подчерта, че правителството трябва да подготви мащабен антикризисен пакет, който да гарантира, че доходите на домакинствата – особено на майките, младите семейства и хората с по-ниски заплати – ще нарастват по-бързо от инфлацията.
Василев обясни, че основният риск не е свързан с цената на петрола, а с прекъсването на доставките на урея през румънския проход – ключова суровина за торовете.
Това ще доведе до поскъпване по цялата хранителна верига – от плодове и зеленчуци до месо и млечни продукти, което ще засегне най-силно домакинствата с деца, където разходите за храна са значителна част от бюджета.
По думите му, конфликтът в Иран вероятно ще се разрасне и може да се сравни с подготвката, която правителството предприе преди началото на войната в Украйна. „Ако не сме икономически подготвени, последствията могат да бъдат много тежки“, заяви Василев.
Той посочи антикризисния пакет от 2022 г. като успешен пример – тогава бяха намалени ДДС върху парното и газа, въведен бе таван на цените на горивата (само за по-евтините видове), намален бе акцизът на електроенергията, а за бизнеса бе въведен таван на цената на тока.
Това, според Василев, е позволило на фирмите да не прехвърлят разходите към потребителите и да увеличат заплатите на служителите си. Пенсиите също бяха актуализирани два пъти, а ръстът на заплатите изпревари инфлацията.
В момента „Продължаваме промяната – Демократична България“ предлагат удвояване на данъчните облекчения за деца – 600 евро за първо дете, 1200 за две и 1800 за три.
- Двойно майчинство за майки на близнаци и тризнаци
- Безплатни летни занимални в училищата
Мерки, които облекчават семейния бюджет.
Василев подчерта, че при големи икономически шокове таргетираните мерки не са ефективни, тъй като 70% от средствата не достигат до нуждаещите се.
По отношение на минималната работна заплата, Василев настоява тя да остане обвързана със средната. Данните от НАП показват, че след въвеждането на този механизъм няма увеличение на безработицата или масови съкращения, а броят на осигурените лица дори се е увеличил. Той отбеляза, че минималната заплата в България остава най-ниската в ЕС и повишаването ї е приоритет.
В публичния сектор, според Василев, автоматичното увеличение на заплатите трябва да се прилага само при професии с обществена значимост и сериозен недостиг на кадри, като медицински сестри и лекари в отдалечени райони. Там, където има голям интерес към работните места, автоматизмът трябва да отпадне.
Василев критикува и раздутата държавна администрация, като посочи, че България има 21 министерства, докато Германия и Франция се справят с 12–13.
Той предложи щатните разписания на всички министерства да бъдат включени в бюджета, за да стане ясно кой каква заплата получава. Ако има служители с по-високи възнаграждения от министрите, това трябва да бъде публично гласувано или да се въведе таван на заплатите.
Този принцип, според него, трябва да важи и за държавните компании, където възнагражденията често излизат извън контрол. Василев потвърди и намерението на „ПП“ да върне практиката за подробна разбивка на бюджетните разходи по сектори и проекти, за да има прозрачност за какво се харчат публичните средства.
В макроикономически план Василев очерта цел за бюджетен дефицит до 3% и преразпределение на около 40% от БВП с еврофондовете – нива, сходни с тези от 2022–2024 г.
Той предупреди, че инфлационният натиск от конфликта в Иран може да увеличи номиналния БВП с 10–15 милиарда лева, но това не е повод за оптимизъм, а за повишено внимание.
„Кога ще се приеме такъв пакет зависи от развитието на кризата, но той трябва да бъде готов“, заключи Василев.
