В последната година българската политическа сцена стана свидетел на значими промени в управлението на ключовата служба за сигурност – Държавна агенция „Национална сигурност“ ( ДАНС ). Със законодателни промени, приети в края на 2025 г., парламентът значително ограничи ролята на президента и премиера при назначаването на ръководителя на агенцията, като предостави основния контрол на парламентарното мнозинство.
Как се стигна до тази промяна?
През есента на 2023 г. тогавашният премиер Николай Денков поиска оставката на ръководството на ДАНС, след като заместник-председателят Деньо Денев подписа доклад, поставящ под съмнение доверието в машинното гласуване. Денков обвини ръководството в саботаж на изборния процес, но президентът Румен Радев отказа да подпише указ за освобождаването им, използвайки правото си на „двоен ключ“. Така статуквото в ДАНС беше запазено, а партиите ГЕРБ и ДПС останаха настрана, заявявайки подкрепа за професионализма в службата.
Ситуацията се промени през 2025 г., когато Деньо Денев, чиято роля в скандала с машинното гласуване беше широко обсъждана, стана фаворит за постоянен ръководител на ДАНС, подкрепен от ГЕРБ и ДПС (Ново начало). Вместо да търсят нов кандидат, управляващите партии решиха да променят правилата за избор на шеф на агенцията.
С приетите промени в Закона за ДАНС, необходимостта от президентски указ беше премахната, а предложението от страна на премиера стана формалност. Новата процедура предвижда правителството да предлага кандидат, който се изслушва и гласува директно от парламента. Президентът вече няма роля в този процес.
Официалният мотив за промените беше необходимостта от „парламентарна прозрачност“, но според журналистически разследвания, реалната цел е да се гарантира стабилност за настоящото ръководство на ДАНС. Прехвърлянето на избора в Народното събрание прави смяната на Денев практически невъзможна без съгласието на управляващото мнозинство.
Тази законова промяна превръща ръководителя на ДАНС в политическа фигура, чиято позиция зависи от волята на парламента. Така агенцията, която по принцип трябва да бъде независима от политическото влияние, се оказва тясно свързана с текущата парламентарна конфигурация.
Остава въпросът дали ДАНС ще служи на националната сигурност или на интересите на тези, които контролират парламента. Историческият опит показва, че когато службите за сигурност се превръщат в политически инструмент, първата жертва често е самата сигурност.





