Въпросът не е дали има средства в българското здравеопазване, а по-скоро как и къде се разпределят те – това стана ясно по време на предизборния дебат в „Денят ON AIR“, където петима кандидат-депутати от различни политически сили изложиха своите виждания за проблемите и бъдещето на сектора.
Д-р Александър Симидчиев (ПП-ДБ) подчерта необходимостта от приоритизиране и ограничаване на финансовите „течове“ чрез конкретни, измерими действия. Той предложи пациентите да получават SMS уведомления за извършени медицински услуги – мярка, която според него би могла да ограничи злоупотребите с публични средства, по аналогия с банковите известия.
Д-р Влатко Глигоров („Прогресивна България“) също изрази съмнение, че проблемът се корени в недофинансирането. По негови думи, средствата в НЗОК може да са достатъчни, но това ще стане ясно едва след ревизия на неосигурените лица и анализ на държавните здравноосигурителни вноски за определени групи.
Проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ-СДС) акцентира върху връзката между икономическия растеж и здравеопазването. Той обеща програма, според която онкоболните няма да доплащат за медицински изделия и консумативи.
Д-р Лидия Чорбанова (БСП-ОЛ) обърна внимание на превенцията, като посочи, че България изостава с шест години по средна продължителност на живота спрямо европейските страни. Тя подчерта, че държавният бюджет не отделя целеви средства за скрининг.
Маргарита Махаева („Възраждане“) акцентира върху недостатъчния контрол и изтичането на средства в системата.
По отношение на болничната мрежа мненията се разминаха. Ангелов призна, че България разполага с най-много болнични легла на глава от населението в Европа и предложи реформиране на неефективните болници, включително с участие на частния сектор. Махаева настоя за мораториум върху откриването на нови болници, като отбеляза, че 25% от лечебните заведения са съсредоточени в София. Симидчиев подчерта, че достъпът до здравни услуги зависи не толкова от броя на болниците, колкото от транспортната свързаност.
Най-остър сблъсък възникна по темите за Националната детска болница и протонния онкологичен център. Глигоров постави въпроса защо България е пропуснала европейското финансиране за протонния център, а Ангелов отхвърли обвиненията, насочвайки вината към предишни управления. Чорбанова също посочи отговорността на предишни финансови ръководства. По темата за детската болница Глигоров говори за корупционни зависимости, което предизвика остра реакция от Ангелов, който го обвини в политически нападки без конкретни предложения.
Въпреки разногласията, дебатът очерта и области на съгласие:
- необходимостта от повече профилактика и масов скрининг
- по-добро заплащане на медицинския персонал
- ограничаване на доплащанията
- засилен контрол върху публичните средства
Симидчиев отново предложи SMS известия като мярка срещу злоупотреби, а Ангелов предложи финансиране на лекарите в общинските болници от три източника – болницата, общината и държавата.
Въпреки това, основният спор остана нерешен: кой носи отговорност за пропуснатите проекти и кой трябва да поеме тежестта на необходимите реформи.
