Liberties (The Civil Liberties Union for Europe), базирана в Берлин, е водеща мрежа от правозащитни организации, която ежегодно анализира върховенството на закона във всички страни членки на Европейския съюз. Последният им доклад за 2026 г. поставя България в центъра на вниманието с тревожната квалификация „завзета държава“ – не като метафора, а като обоснована диагноза, подкрепена с 40 страници доказателства.
България е определена като „Разрушител“ – една от петте държави в ЕС, които според Liberties не само не напредват, но и активно подкопават върховенството на закона. В тази група попадат още Хърватия, Унгария, Италия и Словакия. Това заключение се основава на дългогодишни наблюдения и анализи на местни организации, работещи на терен.
Докладът подчертава, че антикорупционните институции в България все по-често се използват като инструмент срещу политически и бизнес опоненти, вместо да служат на реалната борба с корупцията.
Политически контекст: Нереформирана система и влияние на ГЕРБ и ДПС
Документът започва с политическия фон: през януари 2025 г. ГЕРБ сформира ново правителство, неофициално подкрепяно от ДПС, оглавявано от Делян Пеевски – санкциониран за корупция от САЩ и Обединеното кралство. Докладът не посочва конкретни лица, а системно анализира ролята на ГЕРБ и ДПС като сили, които „контролират задкулисно“ ключовите институции и системно се противопоставят на съдебната реформа.
На 5 февруари 2025 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов публично заявява, че партията няма да предприема повече законодателни или конституционни промени в съдебната система – според доклада това е рязък завой от предишната реформаторска линия. Въпреки оставката на правителството през декември 2025 г. след масови протести, докладът подчертава, че системата остава непроменена.
Съдебна власт: Изтекли мандати и съмнения за легитимност
Докладът отбелязва, че ключови съдебни институции в България функционират с изтекли мандати: Висшият съдебен съвет (ВСС) – от октомври 2022 г., Инспекторатът към ВСС – от март 2020 г., а председателят на Върховния административен съд – от ноември 2024 г. Временните назначения на главен прокурор и председател на ВКС са направени от органи без необходимите конституционни правомощия, което според доклада представлява сериозен конституционен проблем.
На 2 октомври 2025 г. ВКС обявява временния главен прокурор Борислав Сарафов за нелегитимен, а прокуратурата отвръща с публично изявление, обвинявайки съда в опити за дестабилизация.
Липса на независим механизъм за разследване на главния прокурор
Въпреки изискванията на Европейския съд по правата на човека (дело „Колеви срещу България“, 2009 г.), България вече 16 години не е въвела независим механизъм за разследване на главния прокурор. Междувременно срещу временния главен прокурор Сарафов и негови близки има сериозни корупционни обвинения, които остават неразследвани.
Нерешени скандали: „Осемте джуджета“ и „Нотариуса“
Докладът обръща внимание на два значими съдебни скандала – разследването срещу мрежата на Петьо Петров („Еврото“) е прекратено поради липса на доказателства, а по случая с Мартин Божанов („Нотариуса“), убит през 2024 г., няма привлечени към отговорност магистрати, а разследването на убийството е в застой.
Антикорупционна рамка: Инструмент за натиск, не за справедливост
Liberties подчертава, че антикорупционната рамка в България е трансформирана в средство за натиск срещу опоненти на управляващите. От 66 случая на разследвания за корупция, проследени от Антикорупционния фонд от 2014 г., само 4 са завършили с осъдителни присъди, а реално лишаване от свобода има само в един случай.
Докладът дава примери от 2025 г., при които разследванията са насочени срещу опозиционни политически фигури като Благомир Коцев (кмет на Варна) и Никола Барбутов (зам.-кмет на София), които прекарват месеци в предварителен арест при съмнителни процесуални практики. Тези случаи се сравняват с практики, наблюдавани в страни като Русия и Турция.
Скандал с българския европейски прокурор
Докладът отделя внимание и на случая с Теодора Георгиева, българския европейски прокурор, за която изтекли видеозаписи предполагат, че е назначена с помощта на мрежата на „Еврото“. Европейската прокуратура започва административно разследване и временно я отстранява, но българските органи не предприемат действия по случая.
Медийна среда: натиск, SLAPP дела и законодателни заплахи
В областта на медийната свобода докладът отчита липса на напредък по препоръките на ЕК за прозрачност на държавната реклама и нарастваща враждебност към журналисти. Примери за SLAPP дела включват осъдителни решения срещу журналисти и медии като Bird.bg и Mediapool. Предложен закон, вдъхновен от руския модел, предвижда до шест години затвор за разпространение на лична информация без съгласие – проект, който е оттеглен след международен натиск, но фактът, че е приет на първо четене, е определен като тревожен сигнал.
Регрес в институционалния контрол
Докладът документира случаи на бързо прокарване на законодателни промени без дебат, както и тайни работни групи по Изборния кодекс, които ограничават прозрачността и гаранциите за честни избори. Инициативи за разследване на фондации, свързани с Джордж Сорос, и многократни опити за въвеждане на закон за „чуждестранните агенти“ създават трайна правна несигурност за гражданските организации.
Изпълнение на препоръките на ЕК: Липса на напредък
Таблицата с оценките на ЕК и Българския хелзинкски комитет показва, че по ключови реформи като обновяване на ВСС, независим инспекторат и ефективна антикорупционна комисия няма напредък.
Препоръки към Европейската комисия
- Liberties призовава Европейската комисия да замрази плащанията по Механизма за възстановяване и устойчивост, докато антикорупционните органи не станат прозрачни и независими;
- да започне производство за нарушение заради пробив в сигурността на EPPO;
- и да наложи пряк надзор над делата, свързани с картела „Орион“.
Докладът Liberties: Гражданска аларма, а не дипломатически език
За разлика от дипломатичния тон на докладите на ЕК, Liberties използва ясен и категоричен език: „Дори ако антикорупционните институции станат по-ефективни в сегашния си вид, това ще означава не подобрение, а по-нататъшно влошаване на върховенството на закона.“ Според авторите, проблемът е системен и изисква не нови закони, а различна политическа воля и реална отговорност – както на национално, така и на европейско ниво.
Пълният текст на доклада е достъпен тук.





