Българската народна банка (БНБ) е предприела стъпки за отлагане на произнасянето на Съда на Европейския съюз (СЕС) по случая с Андрей Гюров – бивш подуправител на БНБ и настоящ служебен премиер. Според публично достъпна информация, юридическият екип на централната банка е внесъл процедурни искания, целящи да блокират или забавят решението на европейската институция. Този ход поставя въпроси относно прозрачността и независимостта на финансовите регулатори в България.
Казусът е свързан с назначаването на Гюров, което ръководството на БНБ оспорва с аргументи за несъвместимост. Въпреки че българските съдилища не откриха законови пречки за заемането на поста от Гюров, въпросът достигна до европейско ниво заради опасения за политическа намеса и липса на безпристрастност при избора.
Действията на БНБ се вписват в по-широк контекст, при който ключови назначения в регулаторните органи често се превръщат в поле за политическо и институционално влияние. Българските институции неведнъж са били критикувани за забавяне или възпрепятстване на съдебни процеси, особено по казуси с висок обществен интерес или под европейско наблюдение.
Случаят „Гюров“ напомня за предишни кризи, като тази с Корпоративна търговска банка (КТБ), при които забавяния и институционална съпротива са подкопавали общественото доверие. Включването на Съда на ЕС подчертава продължаващия ангажимент на Европейския съюз към върховенството на закона и независимостта на институциите в България.
Опитите за блокиране или отлагане на решенията на европейския съд носят риск от допълнително уронване на репутацията на страната в Брюксел и могат да окажат влияние върху позицията на България в процеса на съдебни и финансови реформи.
